АПОСТОЛСКА ВЯРА

Исус Христос, Апостолът и Първосвещеникът на нашата изповед, живя на най-високото ниво на вяра възможно за човешките същества. Той учеше учениците си за различните нива на вяра, когато им говори за “малка вяра”, “неверие / липса на вяра/ ”, “силна вяра” и  “велика  /голяма/ вяра”.

    Павел говори на солунците, че тяхната вяра е порастнала извънредно, което потвърждава факта, че нашата вяра може да се увеличава, когато ходим с Бога и научаваме повече за Неговия характер и план за живота ни.

    Присъединявайки се към “Възстановеното съживление” през 1974 г. аз станах участник в посланието на учителите на великата вяра на Харизматичното движение. Пътувах като евангелизатор към деноминацията и служейки виждах мярката на успеха в молитвата за болни.Тогава бях помолен да допълня част към Доктриналния Устав на организацията. Тази задача ме накара да изучавам поученията в историята на Петдесятните движения, където открих, че откровението за “вярата” беше едно и също сред Петдесятниците, чиито главни представители бяха Т.Л. Озбърн, Гордън Линдсей, Ф.Ф. Боуслърт, А.А. Алън, Орал Робъртс, Е.В. Кениън и др. Открих същита истина по отношение действието на вярата и как тя работи. Апостолите, които разтръбявали това послание, осъзнавали, че “Силата на живот” в Тялото Христово е точно това “ да живееш чрез вяра”.

    За  да могат вярващите да живеят в постоянна победа трябва да  разберат посланието за Вярата, “това е победата, която завладява  света ,съразмерно с нашата вяра”. Изглежда, че ранноапостолите са се били добре специализирали върху това послание и дори са го нарекли “Слово на вяра”, използвайки много пасажи от Писанията, за да обяснат как вярата идва, как работи,  кой я има / притежава/, какво тя може да направи и защо понякога вярващите се провалят в ходенето чрез вяра.  

    Хората  навлизащи в апостолския/пророческия поток, могат тотално да изгубят посланието, поради обкръжаващата среда и в резултат да не улучат, да не попаднат в целта, защото може би се опитват да живеят този начин на живот, но само чрез опитности или дарбите на Духа.

    Павел каза на солунците, че  желае “ да допълни това, което не достига на тяхната вяра”. Неговата апостолска цел беше тяхната вяра да оперира в максималния потенциал и да произвежда мощните дела, които само вярата може да произведе. “Не е ли Той, който ви екипира със Святия Дух и извърши чудеса сред вас, но извърши ли това чрез работата на ЗАКОНА или чрез слушането на вяра.”

    Вярата за вършене на чудеса / необикновени неща / не може да бъде  продуктивна във вярващия без ясното разбиране на това как работи вярата.  Това можеш да научиш от Святия Дух чрез дарбите на учителското служение.

    Много вярващи, които разбират пророческото служение и апостолското управление все още живеят живот на поражение, което е в резултат на неразбиране или на неприлагане принципите на библейската вяра. В Деяния 3:1-16 научаваме как ранноапостолите са имали вярата, която освободи необикновена сила в куция човек, “вяра в Името на Исус”и тя направи човека напълно здрав.

    Нивото на апостолската вяра беше толкова високо, че дяконите се развълнуваха и вдъхновиха, и пожелаха да бъдат “изпълнени с вяра” и да извършват чудеса сред хората.

    Изглежда, че главната цел на писанието е да научи хората на вяра, така че те да могат правилно  да извършат работата на Христос  в живота си, а  в резултат Бог да може да бъде прославен.

    Като прочетох писанието ми стана повече от ясно, че посланието за вярата е центъра на апостолската доктрина.