АПОСТОЛСКИ СЪВЕТ
“ 12 ГОДИШНОТО ЧУДО ”
От Др. Джон Полис
Наскоро, докато четях пасажа в Лука 2:41-52, който описва Исусовият “първи опит да проповядва”, осъзнах факта, че Исус беше опасно близо и бе податлив на “греха на гордостта” в този епизод.
Религиозното мислене рисува в нашите представи живота на Исус, като 12 годишно момче, предизвиквайки нашето “о-о” и “а-а”, когато Той направи силно впечатление на по-възрастните хора. Религиозното мислене някак си ни кара да вярваме, че Исус никога не е почувства силата на изкушението, така както ние, че Той просто “отрязваше безцеремонно дявола”. Моят опит с греха и изкушението ме научи, че не съм наистина “изкушен”, докато не съм “на ръба” да го извърша. Когато чувстваш, че се нуждаеш от помощ или си в “каша”, ти вече си “изкушен”. Когато Словото казва, че Исус беше във всяко едно отношение като нас, аз вярвам, че това означава, че понякога Той също стигаше до “ръба”.
Вярвам, че този инцидент, в живота на Исус, ни показва изкушението на себевъзвеличаването / самоиздигането /, което повали Луцифер. Това е главния грях, за когото ни е казано да отбягваме, като млади мъже и жени на Бога.
Павел даде специфични инструкции на Тимотей да страни от онези младежи, които падат в “осъждението на дявола”, чрез “прибързано полагане на ръце”, или постоянно самоиздигане.
Петър инструктира “протежетата” в I Петрово 5:1-8 да внимават да не би да се “грижат” за собственото си издигане пред по-възрастните, защото в такъв случай Сатана би могъл бързо да ги погълне.
Разсъждавайки над това, видях че е възможно Исус също да е изкушаван да въздигне сам себе си преждевременно, прибързано и необмислено, когато като 12 годишно еврейско дете Той избяга без разрешение и се опита да влезе “рано в служение”.
Като дете Исус трябваше да се подчинява на закона, който учеше да “почиташ майка си и баща си”, но в този случай се видя, че Той действаше “независимо ” от авторитетите в живота си. После, когато бе извикан от родителите си да им обясни какво става, Той ги смъмри, че не разбират защо се е отделил от другите.
Исус нямаше специално разрешение да нарушава правилата, само защото беше Исус. Той трябваше да се покорява на еврейските закони подобно на всички останали деца.
Днес ние имаме много духовни синове и дъщери, които попадат в същото изкушение. Когато получат откровение от Бог те веднага искат да “влязат в храма” и да направят така че всички да научат кои са те. Гордостта ще ни кара да издигаме сами себе си, предварително, мислейки си, че понеже Бог ми е показал моето призвание и “кой съм аз “ , то тогава аз трябва да го направя достояние на всички. Исус трябваше да научи, че да имаш знание не е същато като да имаш авторитет да го говориш.
Когато накрая родителите му го намериха и го попитаха за действията Му, Той не им даде отговор, а вместо това Той им зададе въпрос. Това допустим начин ли е децата да се отнасят към родителите си? Не мисля така.
Следващия стих ни дава повече яснота за това как Святия Дух се занима с Исус, точно на това място където се казва “ И Той слезе с тях та дойде в Назарет...; и им се покоряваше...”,стих 51.
Излиза, че Той не беше покорен на родителите си, в предишния епизод; и като се намери виновен промени живота си и победи изкушението на себеиздигането. Стих 52 ни дава резултата от Неговото по-нататъшно смиряване, в това, че “Исус напредваше в мъдрост и в ръст /зрялост/, и в благоволение пред Бога и човеците”.
Ако Исус не се беше покорил под духовния авторитет на родителите си ,Неговия разтежен процес би спрял, а също благоволението пред Бог и хората, необходимо за служение, не би дошло. Можем да прочетем края на историята в Лука 3:21-22, където три неща се случиха на Исус. “Небесата се отвориха” и помазание слезе върху Него; “Гласът Му говори”и Той го чу ; “Той получи божествено одобрение” и благоволението пред човеците беше освободено. Исус доведе своя разтеж до зрялост и сега имаше мъдрост да оперира в служението си по такъв начин, че да “представя Отец” както трябва.
Този пример, от Човешкия Син, илюстрира процеса, през който всички ние минаваме по нашия път към издигането. Трябва да надделеем над собственото си себеиздигане, да имаме правилни взаимоотношения с нашия духовен авторитет и да чакаме освобождението, което идва като резултат от нашия духовен разтеж.
